Едно от неизчерпаемите съкровища на Древен Китай
Древнокитайската монахинята Лиу с монашеско име Удзинцан (?-676) пише „Стихотворение за просветлението“. Монашеското й име означава „неизчерпаемо съкровище“. Изучавала е чан (известен в България с японското произношение дзен) будизъм под ръководството на учителя Хуйенън, който е шестият патриарх на китайския чан будизъм. Това стихотворение, едно истинско малко съкровище, е публикувано в новоизлезлия брой 5 на сп. НО ПОЕЗИЯ. То беше открито и преведено от група приятели, студенти от китайско-американския Университет Уенжоу-Кейн в Китай, които заедно със своя преподавател Никита Нанков се посветиха цял семестър в търсене и превеждане на древнокитайска поезия и представянето й пред българската читателска аудитория чрез страниците на нашето списание. И понеже младите ни китайски приятели са големи шегаджии и бодри изследователи на космоса, те ни изпратиха и фотография от Марс, където са скочили от радост, че четат нашето списание.
悟道诗
尽日寻春不见春，
芒鞋踏遍陇头云。
归来笑拈梅花嗅，
春在枝头已十分。
Стихотворение за просветлението
Цял ден все търсих пролетта – а нея все я няма.
Връх облачен достигнах със сандалите от слама.
Щом в път обратен вейка разцъфтяла помирисах,
открих по клонa пролетта – и радост бе голяма.
Монахинята Лиу с монашеско име Удзинцан Превод от старокитайски Хан Джинчан, Румяна Чолакова и Никита Нанков Интерпланетна фотография: Мън Шънджън, Шюен Ян и Никита Нанков; на снимката от ляво надясно: Суей Сини, Рей Шан, Дин Ичан, Шъ Уенсъ, Чън Тяни, Шюен Ян, Джан Дзянин, Джао Дзялу, Шя Шюе и Хан Джинчан. Материала подготви Петя Хайнрих Рубриката се осъществява със съдействието на сп. НО ПОЕЗИЯ.
